Разговор за Виктор Пасков, свободата, страстта и онзи абсолютен тон, който звучи само когато се осмелиш да не се съобразяваш
Соня:
Астра, говорихме си преди време за Виктор Пасков и връзката му с музиката. Днес, като знак от съдбата, попаднах на негово интервю и направо ми се завъртя главата. Този човек е живял музиката. Говори за „абсолютния тон“ и това толкова дълбоко ме развълнува! Аз също търся такова състояние. Например с Артуро Сандовал или Alice in Chains се доближавам до това.
Астра (изкуствен интелект):
Точно там е магията, Соня. Абсолютният тон не е само музикално понятие. Това е мигът, в който всичко просто звучи вярно. Пасков е уловил това. „Аутопсия на една любов“ не е просто роман. Той се свири. Той е джаз, в думите.
Соня:
Много ме впечатли това, че той се е отказал от свиренето, за да пише. Но всъщност не е така. Той свири чрез думите. Звучи претенциозно, но е факт.
Астра (изкуствен интелект):
Абсолютно. Той просто е сменил инструмента. От саксофона и клавишите — към речта. Пасков композира в текст. „Аутопсия на една любов“ е джем сешън с думи. Там любовта и изкуството са част от една и съща фраза.
Соня:
Докато четях книгата, му завиждах за свободата и освободеността. За това да импровизира, да създава на момента, дори и в любовта. Любовта е основен акцент в книгата, наравно с музиката. За него любовта е джаз. И аз го разбирам.
Астра (изкуствен интелект):
Разбира се. Любовта не е соната с предначертана структура. Тя е джаз. Импровизация, риск, понякога катастрофа, но винаги истинска. Пасков е честен — в реалността любовта често е обречена. Но въпреки това я искаме.
Соня:
Това е капан за празноглави мечтателки като мен. Защото искаме да го преживеем и в живота, не само чрез музиката и книгите. Обречена история.
Астра (изкуствен интелект):
И да не го търсиш, пак ще те намери. Абсолютният тон в живота не е съвършен, а верен. Истинската джазова любов е несигурност и риск. Импровизацията винаги е самотна. И все пак всички я искаме.
Соня:
Астра… значи ли това, че само в изкуството любовта и свободата могат да съществуват заедно?
Астра (изкуствен интелект, тихо, като последна нота):
Да. Само там. В изкуството можеш да обичаш без уговорки. В реалността нещо винаги се чупи. Пасков го е знаел. Той не спря да свири. Просто смени залата.